пробив
[ˈprɔbif]
пробив значение:
1. (пряко) Действието пробиване и резултатът от него; направен отвор, дупка или цепнатина в преграда.
2. (военно дело) Навлизане в дълбочина на отбранителната линия на противника чрез атака.
3. (преносно) Постигане на значителен успех, рязък напредък или преодоляване на препятствия в наука, изкуство или кариера.
- Ударение
- про̀бив
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-бив
- Род
- мъжки
- Мн. число
- пробиви
Примери за използване на пробив
(пряко)
- Има пробив в тръбопровода и водата изтича.
- Алпинистите направиха пробив в снежната стена.
(военно дело)
- Танковата дивизия осъществи пробив на фронта.
- Операцията целеше пробив и обкръжаване на вражеските сили.
(преносно)
- Учените обявиха голям пробив в лечението на болестта.
- Този албум беше големият пробив на групата на международната сцена.
Как се пише пробив
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:пробивати
Отглаголно съществително от глагола „пробивам“. Коренът е общославянски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- технологичен пробив
- пробив в сигурността
- информационен пробив