цепене
[ˈt͡sɛ.pɛ.nɛ]
цепене значение:
1. (пряко) Действието по разделяне на нещо на части чрез удар с остър инструмент или чрез прилагане на сила по посока на влакната.
2. (медицина/разговорно) Силна, пронизваща болка (обикновено в главата).
- Ударение
- ц'епене
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- це-пе-не
- Род
- среден
- Мн. число
- цепения
Примери за използване на цепене
(пряко)
- Цепенето на дърва за зимата е тежка физическа работа.
(медицина/разговорно)
- Имам ужасно цепене на главата след вчерашния купон.
Синоними на цепене
Антоними на цепене
Как се пише цепене
Грешни изписвания: цепине
Коренът е цеп-. Наставката за образуване на отглаголното съществително е -ене (от глаголи II спрежение като 'цепя').
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:цѣпити
Наследствена дума от праславянската форма *cěpiti (цепя, разсичам). Отглаголно съществително от 'цепя'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- цепене на дърва
- цепене на главата
- цепене на атома
Фразеологизми:
- цепене на косъма на две