спояване
[spoˈjɑvɐnɛ]
спояване значение:
1. (техника) Свързване на метални части чрез стопяване на допълнителен метал (припой) или чрез стопяване на самите краища.
2. (преносно) Силно обединяване на хора или групи около обща цел или идея.
- Ударение
- споя̀ване
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- спо-я-ва-не
- Род
- среден
- Мн. число
- споявания
- Вид
- несвършен
Примери за използване на спояване
(техника)
- Качественото спояване изисква почистена повърхност.
- Спояване с калай.
(преносно)
- Спояване на колектива след тиймбилдинга.
- Общата опасност доведе до спояване на нацията.
Синоними на спояване
Антоними на спояване
Как се пише спояване
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:поя
От глагола 'споявам' (с- + поя). Коренът 'пой' е свързан с напояване/течност, но в технически смисъл се е специализирал за работа с разтопен метал.
Употреба
Чести словосъчетания:
- спояване на метали
- спояване на колектив
- лазерно спояване