Енциклопения на българския език

пукане

[pukanɛ]

пукане значение:

1. (пряко) Действието по глагола пукам; издаване на кратък, сух и рязък звук (пукот).
2. (физическо действие) Разкъсване, спукване на нещо под напор или напрежение.
Ударение
пу̀кане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пу-ка-не
Род
среден
Мн. число
пукания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пукане

(пряко)
  • Чу се силно пукане откъм камината, където горяха сухи дърва.
(физическо действие)
  • Постоянното пукане на гуми по този път се дължи на острите камъни.

Как се пише пукане

Грешни изписвания: покане, пукъне
Думата завършва на -не, характерно окончание за отглаголни съществителни имена в среден род.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:пукам
Отглаголно съществително име от глагола 'пукам', който има звукоподражателен (ономатопоетичен) произход.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пукане на пръсти
  • пукане на балони
  • пукане на гума

Популярни търсения и запитвания за пукане