Енциклопения на българския език

произход

[proisˈxɔt]

произход значение:

1. (общо) Началото, източникът, откъдето нещо възниква или започва своето съществуване.
2. (социология) Принадлежност по рождение към определена социална група, народност или семейство; потекло.
Ударение
произхо̀д
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-из-ход
Род
мъжки
Мн. число
произходи
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на произход

(общо)
  • Учените все още спорят за произхода на живота на Земята.
  • Думата е с латински произход.
(социология)
  • Тя е от скромен селски произход.
  • Изисква се документ за български произход.

Антоними на произход

Как се пише произход

Думата се пише с и, а не с 'й' (произход), тъй като представката е 'из'. Накрая се пише звучно 'д', което се обеззвучава при изговор.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:произ- + ход
Съставена от сложната представка 'произ-' (про-из) и корена 'ход' (вървене, движение). Вероятна калка на гръцкото 'genesis' или латинското 'progenies'/'origo', означаващо 'това, от което нещо излиза/тръгва'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социален произход
  • етнически произход
  • сертификат за произход
  • неизвестен произход