Енциклопения на българския език

поколение

[pokoˈlɛniɛ]

поколение значение:

1. (общо) Съвкупност от хора, родени приблизително по едно и също време и живеещи в една епоха, които имат сходни възгледи и опит.
2. (биология) Потомство; децата по отношение на родителите си или стъпало в родословното дърво.
3. (техника) Етап в развитието на вид техника или технология, характеризиращ се с принципно нови характеристики спрямо предходния.
Ударение
поколѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ко-ле-ни-е
Род
среден
Мн. число
поколения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поколение

(общо)
  • Младото поколение има различно отношение към технологиите.
  • Трябва да съхраним природата за бъдещите поколения.
(биология)
  • Това заболяване се предава през поколение.
  • Те са трето поколение лекари във фамилията.
(техника)
  • Новото поколение смартфони разполага с изкуствен интелект.
  • Самолет от пето поколение.

Антоними на поколение

Как се пише поколение

Думата завършва на -ие, характерно за съществителни имена от среден род (като учение, знание).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:поколѣниѥ
Думата произлиза от старобългарската форма 'поколѣниѥ', която е дериват на корена 'колѣно' (коляно, род, племе). Първоначалното значение е свързано с родовата връзка и приемствеността между членовете на един род (излизащи от едно коляно).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • бъдещо поколение
  • младо поколение
  • изгубено поколение
  • поколение на прехода
Фразеологизми:
  • от коляно на коляно
поколение : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник