Енциклопения на българския език

изговор

[ˈizɡovor]

изговор значение:

1. (лингвистика) Начин на произнасяне на звуковете и думите; артикулация.
2. (лингвистика / диалектология) Специфичен начин на говорене, характерен за определена област или социална група (диалект, акцент).
Ударение
ѝзговор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
из-го-вор
Род
мъжки
Мн. число
изговори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на изговор

(лингвистика)
  • Актьорът имаше ясен и отчетлив изговор.
  • Неправилният изговор на 'р' се коригира с логопед.
(лингвистика / диалектология)
  • По мекия му изговор познах, че е от източна България.
  • Западният изговор се отличава с по-твърдо произнасяне на звуковете.

Антоними на изговор

Как се пише изговор

Грешни изписвания: изгувор, йзговор, изговур
Втората гласна е о (проверка с 'говор'), а не 'у'. Представката е из-.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:изговарям
Девербативно съществително от глагола 'изговарям'. Състои се от представка 'из-' (завършеност на действието) и корен 'говор' (реч).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • правилен изговор
  • мек изговор
  • твърд изговор
  • ясен изговор
изговор : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник