артикулация
[ɐrtikuˈɫat͡sijɐ]
артикулация значение:
1. (лингвистика) Работата на органите на речта (език, устни, небце, гласилки) за и произнасянето на звукове.
2. (музика) Начинът на изпълнение на последователни тонове при свирене или пеене (напр. легато, стакато).
3. (анатомия) Свързване на кости чрез става; подвижно съединение.
4. (техника) Подвижно съединяване на звена в механизъм или конструкция.
- Ударение
- артикула̀ция
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- ар-ти-ку-ла-ци-я
- Род
- женски
- Мн. число
- артикулации
Примери за използване на артикулация
(лингвистика)
- Ученикът има нужда от логопед за подобряване на артикулацията на съскащите съгласни.
- Ясната артикулация е задължителна за всеки театрален актьор.
(музика)
- Пианистът показа брилянтна артикулация в бързите пасажи на сонатата.
(анатомия)
- Артикулацията между бедрената кост и таза позволява широк обхват на движение.
(техника)
- Артикулацията на рамото на робота се осигурява от хидравлични цилиндри.
Синоними на артикулация
Антоними на артикулация
Как се пише артикулация
Думата се пише с у (артикулация), съгласно латинския оригинал articulatio. Двойно 'ц' не се пише.
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:articulatio
От латинското articulatio (разчленяване), произлизащо от articulus (става, член, част). Думата навлиза в българския език чрез западноевропейските езици (френски или немски) като научен термин.
Употреба
Чести словосъчетания:
- лоша артикулация
- ясна артикулация
- нарушена артикулация
Популярни търсения и запитвания за артикулация
какво е артикулация, артикулация или артукулация, артикулация или артиколация, артикулация или артйкулация, артикулация или артикулъция, артикулация или артикулацйя, артукулация или артиколация, артукулация или артйкулация, артукулация или артикулъция, артукулация или артикулацйя, артиколация или артйкулация, артиколация или артикулъция, артиколация или артикулацйя, артйкулация или артикулъция, артйкулация или артикулацйя, артикулъция или артикулацйя