Енциклопения на българския език

пробуждане

[proˈbuʒdɐnɛ]

пробуждане значение:

1. (физиология) Прекратяване на съня; идване в съзнание след сън или упойка.
2. (преносно) Активизиране, начало на развитие или възраждане на чувства, природа или обществени процеси.
Ударение
пробу̀ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-буж-да-не
Род
среден
Мн. число
пробуждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пробуждане

(физиология)
  • Пробуждането сутрин беше трудно след безсънната нощ.
  • Пациентът е в състояние на бавно пробуждане.
(преносно)
  • Пролетното пробуждане на природата започна рано.
  • Националното пробуждане през Възраждането.

Антоними на пробуждане

Как се пише пробуждане

Пише се с у в корена. Завършва на .

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:будя
Отглаголно съществително от 'пробуждам' (про + будя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • духовно пробуждане
  • внезапно пробуждане