Енциклопения на българския език

оживяване

[oʒiˈvʲavɐnɛ]

оживяване значение:

1. (пряко) Възвръщане към живот или съзнание; възстановяване на жизнените функции.
2. (преносно) Нарастване на активността, движението или емоционалния градус в дадена среда или група.
Ударение
оживя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
о-жи-вя-ва-не
Род
среден
Мн. число
оживявания (рядко)
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оживяване

(пряко)
  • Бързата намеса на лекарите доведе до оживяване на пострадалия.
  • Настъпи чудодейно оживяване на изсъхналото растение след поливането.
(преносно)
  • На пазара се забелязва оживяване на търговията с имоти.
  • В залата настъпи оживяване, когато говорителят влезе.

Как се пише оживяване

Коренът на думата е жив, затова се пише с и, а не с е. Променливото я се запазва, тъй като е в ударена сричка пред твърда сричка (-ва-).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:живъ
Отглаголно съществително от 'оживявам'. Коренът е общославянският *živъ (жив). Морфологията следва модела: представка о- + корен жив + наставка -ява + наставка -не.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • икономическо оживяване
  • пазарно оживяване
  • оживяване на интереса