пробождане
[proˈbɔʒdɐnɛ]
пробождане значение:
1. (пряко) Действието на пронизване, продупчване с остър предмет; рана, получена от такова действие.
2. (медицина) Внезапна, остра, стрелкаща болка във вътрешен орган.
- Ударение
- пробо̀ждане
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- про-бож-да-не
- Род
- среден
- Мн. число
- пробождания
Примери за използване на пробождане
(пряко)
- Нанасянето на пробождане с нож е тежко престъпление.
- Рицарят падна след пробождане на бронята.
(медицина)
- Усети силно пробождане в сърдечната област.
- Пациентът се оплаква от пробождания в гърдите.
Синоними на пробождане
Как се пише пробождане
Пише се с ж (редуване на съгласни бод-а -> пробож-дам -> пробож-дане).
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бода
От глагола 'пробождам', който идва от старобългарския 'бости' (бода). Представка 'про-' (проникване през) + корен 'бод/бож' (редуване на д/ж).
Употреба
Чести словосъчетания:
- пробождане с нож
- остро пробождане
- пробождане в гърдите