Енциклопения на българския език

събуждане

[sɐˈbuʒdɐnɛ]

събуждане значение:

1. (физиология) Прекратяване на състоянието на сън и преминаване в будно състояние.
2. (преносно) Активизиране на съзнанието, чувствата или интереса; начало на възраждане или осъзнаване.
Ударение
събу'ждане
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-буж-да-не
Род
среден
Мн. число
събуждания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на събуждане

(физиология)
  • Ранното събуждане му даваше енергия за целия ден.
(преносно)
  • Наблюдаваме събуждане на гражданското общество.
  • Пролетта носи събуждане на природата.

Антоними на събуждане

Как се пише събуждане

Пише се с ъ в представката (съ-) и у в корена. Съгласната ж е резултат от редуване в глаголната основа (будя -> буждам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:бъдѣти
Образувано от представка 'съ-' и корен 'буд-' (бдя, буден), преминал през глагола 'събуждам'. Звуковата промяна д-ж се дължи на йотацията в глаголната основа.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • внезапно събуждане
  • духовно събуждане
  • трудно събуждане