Енциклопения на българския език

приятност

[priˈjatnost]

приятност значение:

1. (общо) Качеството на това да бъдеш приятен; удоволствие, наслада.
2. (разговорно) Нещо, което доставя удоволствие (често в мн.ч. - развлечения, малки радости).
Ударение
прия̀тност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-ят-ност
Род
женски
Мн. число
приятности
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приятност

(общо)
  • Тя излъчваше особена приятност и спокойствие.
  • Разговорът с него беше истинска приятност.
(разговорно)
  • Животът е изпълнен с малки приятности, които често пропускаме.
  • Размениха си обичайните любезности и приятности.

Антоними на приятност

Как се пише приятност

Пише се с я (променливо я) след р и завършва на -ост.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:приятъ
От прилагателното 'приятен', свързано със старобългарския глагол 'приимати' (приемам) и корена 'приятъ' (приет, желан).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • доставям приятност
  • разменям приятности