Енциклопения на българския език

чар

[t͡ʃar]

чар значение:

1. (пряко) Привлекателна сила, обаяние, способност да се нравиш и очароваш другите.
Ударение
ча̀р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
чар
Род
мъжки
Мн. число
чарове
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на чар

(пряко)
  • Тя притежаваше невероятен чар и всички я харесваха.
  • Старият град е запазил своя възрожденски чар.

Антоними на чар

Как се пише чар

Пише се с а (не чър или чяр).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:чаръ
От праславянското *čarъ, старобългарското 'чаръ' (магия, вълшебство). Първоначалното значение е било свързано с правене на магии, но в съвременния език е еволюирало до привлекателност и обаяние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • женски чар
  • неустоим чар
  • личен чар