Енциклопения на българския език

развлечение

[rɐzvleˈt͡ʃɛnie]

развлечение значение:

1. (пряко) Занимания или дейности, които доставят удоволствие и служат за почивка и забавление.
2. (психология) Състояние на отвличане на вниманието от сериозни мисли или проблеми; разсейване.
Ударение
развлечѐние
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
раз-вле-че-ни-е
Род
среден
Мн. число
развлечения
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развлечение

(пряко)
  • Четенето на книги е любимото ми развлечение.
  • Градът предлага множество места за нощни развлечения.
(психология)
  • Търсеше някакво развлечение, за да забрави грижите си.

Антоними на развлечение

Как се пише развлечение

Думата се пише с е в корена (-влеч-), проверимо чрез думата влече. Окончанието е -ие, характерно за отглаголни съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:развлѣкѫ
Произлиза от глагола 'развличам' (отвличам вниманието, разсейвам). Коренът е свързан с идеята за 'влачене' или 'теглене' в различни посоки, което метафорично се пренася върху откъсването на съзнанието от грижи.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приятно развлечение
  • място за развлечение
  • търся развлечение