Енциклопения на българския език

приглушаване

[prigluˈʃavɐnɛ]

приглушаване значение:

1. (акустика) Намаляване силата на звука; правене на звука по-тих, неясен или подтиснат.
2. (оптика) Намаляване интензитета на светлината.
Ударение
приглуша̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-глу-ша-ва-не
Род
среден
Мн. число
приглушавания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на приглушаване

(акустика)
  • Затвориха прозореца за приглушаване на уличния шум.
  • Следваше постепенно приглушаване на музиката.
(оптика)
  • Автоматично приглушаване на фаровете при насрещно движение.
  • Романтичната атмосфера се постига с приглушаване на осветлението.

Антоними на приглушаване

Как се пише приглушаване

Пише се с при-, тъй като действието означава 'довеждане до някаква степен' (на тихост), а не преминаване през нещо.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:глух
От прилагателното 'глух' и глагола 'глуша'. Представката 'при-' внася нюанс за непълнота на действието или привеждане в състояние.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • приглушаване на светлината
  • приглушаване на гласа