Енциклопения на българския език

осветяване

[osvɛˈtʲavanɛ]

осветяване значение:

1. (физика/техника) Насочване на светлина към обект или пространство; правене на нещо видимо чрез светлина.
2. (преносно) Изясняване, разкриване на същността на някакъв проблем или въпрос.
3. (медицина) Подлагане на облъчване с рентгенови или други лъчи (в разговорния език често се ползва и за рентгенова снимка).
Ударение
осветя̀ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ос-ве-тя-ва-не
Род
среден
Мн. число
осветявания
Вид
несвършен
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на осветяване

(физика/техника)
  • Лошото осветяване на сцената затрудни работата на фотографите.
  • Започна се монтиране на прожектори за архитектурно осветяване на сградата.
(преносно)
  • Журналистическото разследване допринесе за осветяване на корупционната схема.
  • Авторът цели осветяване на малко известни исторически факти.
(медицина)
  • Лекарят препоръча осветяване на белия дроб.

Антоними на осветяване

Как се пише осветяване

Пише се с о (представка) и я в суфикса (от глагола осветявам).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:свѣтъ
От глагола 'осветявам', корен 'свет' (светлина). Сродна с 'светя'. Да не се бърка с 'освещаване' (от 'свят'/'свещен').

Употреба

Чести словосъчетания:
  • силно осветяване
  • аварийно осветяване
  • осветяване на проблем