Енциклопения на българския език

потулване

[poˈtuɫvɐnɛ]

потулване значение:

1. (пряко) Действието по скриване, закриване или забулване на обект, така че да не се вижда.
2. (преносно) Умишлено прикриване на факти, престъпления или истина с цел да не станат обществено достояние.
Ударение
поту̀лване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-тул-ва-не
Род
среден
Мн. число
потулвания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на потулване

(пряко)
  • Потулването на слънцето зад облаците донесе внезапен хлад.
(преносно)
  • Опитът за потулване на скандала само разпали общественото недоволство.
  • Потулването на истината няма да помогне на никого.

Как се пише потулване

Грешни изписвания: потолване, путулване, потулвъне
Думата се изписва с 'у' в корена (от туля, тул), а не с 'о'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:тулити
От глагола 'потулям' (скривам, закривам). Коренът 'тул-' е сроден със старобългарското 'тулити' (слагам в колчан, скривам) и съществителното 'тул' (колчан).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • потулване на случай
  • потулване на истината
  • потулване на скандал