Енциклопения на българския език

справедливост

[spravɛdˈlivost]

справедливост значение:

1. (етика / право) Принцип на безпристрастно следване на истината, закона и моралните норми; отдаване на заслуженото всекиму.
Ударение
справедлѝвост
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
спра-вед-ли-вост
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на справедливост

(етика / право)
  • Съдът трябва да гарантира справедливост за всички граждани.
  • Той се бореше за социална справедливост през целия си живот.

Антоними на справедливост

Как се пише справедливост

Думата започва с консонантна група спр-. Коренът е -вед- (от ведам/знам/повеждам, сродно с праведен), не се пише с 'и'.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правь
Произлиза от корена 'прав' (истинен, прав) с наставки за качество. Етимологично свързана с понятията за истина и закон (право).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • социална справедливост
  • възстановявам справедливостта
  • търся справедливост