Енциклопения на българския език

благочестие

[bɫɐɡoˈt͡ʃɛstiɛ]

благочестие значение:

1. (религия/етика) Искрено почитане на Бога и спазване на религиозните и нравствените предписания; набожност.
Ударение
благочѐстие
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
бла-го-чес-ти-е
Род
среден
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на благочестие

(религия/етика)
  • Животът на светеца е пример за смирение и благочестие.

Синоними на благочестие

Антоними на благочестие

Как се пише благочестие

Пише се слято. Завършва на -ие, което е типично за абстрактни съществителни от среден род.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:благочестиѥ
Сложна дума, съставена от 'благо' (добро) и 'чест' (почит). Свързана е с превод на гръцки термини за набожност и праведен живот.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • християнско благочестие
  • пример за благочестие