правда
[ˈprav.dɐ]
правда значение:
1. (философия/етика) Справедливост, правота; ред, основан на истината и моралните закони.
2. (архаично/юридически) Закон, кодекс (напр. в исторически контекст).
- Ударение
- пра̀вда
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- прав-да
- Род
- женски
- Мн. число
- правди (рядко)
Примери за използване на правда
(философия/етика)
- Тя се бореше за правда и свобода.
- Няма правда на този свят.
(архаично/юридически)
- Крумовата правда.
- Руска правда.
Синоними на правда
Антоними на правда
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:правьда
Старобългарска дума (правьда), произлизаща от 'прав' (изправен, истинен). Сродна с всички славянски езици.
Употреба
Чести словосъчетания:
- историческа правда
- търся правда
- светата правда
Фразеологизми:
- С кривда светът ще минеш, но назад не ще се върнеш.