закон
[zɐˈkɔn]
закон значение:
1. (право) Нормативен акт с висша юридическа сила, приет от законодателната власт, който регулира най-важните обществени отношения.
2. (наука) Необходима, съществена, устойчива и повтаряща се връзка между явленията в природата и обществото.
3. (общо) Общоприето правило, норма на поведение или морал.
- Ударение
- закòн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- за-кон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- закони
Примери за използване на закон
(право)
- Парламентът прие нов закон за движението по пътищата.
- Всички са равни пред закона.
(наука)
- Законът за запазване на енергията е фундаментален във физиката.
- Икономическите закони на пазара.
(общо)
- Неписаните закони на планината трябва да се спазват.
- Думата на баща му беше закон за него.
Синоними на закон
Антоними на закон
Как се пише закон
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:законъ
Първоначално значение 'начало', 'предел', 'граница'. Свързано с корена *kon- (начало, край). Значението се развива към 'установено правило'.
Употреба
Чести словосъчетания:
- влиза в сила закон
- нарушавам закона
- природен закон
- основен закон
Фразеологизми:
- буквата на закона
- извън закона
- по всички закони на изкуството