правота
[prɐvoˈta]
правота значение:
1. (абстрактно) Качество на това, което е вярно, истинно или справедливо; състояние на човек, който има право.
- Ударение
- правота̀
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- пра-во-та
- Род
- женски
- Мн. число
- няма
Примери за използване на правота
(абстрактно)
- Времето доказа неговата правота.
- Тя защитаваше своята правота с непоклатими аргументи.
Синоними на правота
Как се пише правота
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:прав
Произлиза от прилагателното 'прав' + наставката за абстрактни съществителни '-ота'. Коренът е общославянски *pravъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- историческа правота
- убеден в своята правота
- доказвам правотата си