Енциклопения на българския език

оригинален

[oriɡiˈnalɛn]

оригинален значение:

1. (общо) Който е истински, автентичен, не е копие или фалшификат; който е създаден от самия автор.
2. (изкуство/творчество) Който се отличава със самобитност, новост и творческо своеобразие; нестандартен.
3. (разговорно) Който е странен, чудноват или ексцентричен в поведението или вида си.
Ударение
оригина̀лен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
о-ри-ги-на-лен
Род
мъжки
Мн. число
оригинални
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на оригинален

(общо)
  • В музея е изложен оригиналният ръкопис на романа.
  • Трябва да представите оригинален документ за самоличност.
(изкуство/творчество)
  • Тя представи много оригинална идея за дизайн на интериора.
  • Стилът на писателя е изключително оригинален и разпознаваем.
(разговорно)
  • Той е доста оригинален човек, винаги се облича в ярки цветове.

Как се пише оригинален

Думата се изписва с две 'и'-та в корена и едно 'а': оригинален. Проверката се прави чрез справка с чуждия произход (origin).

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:originalis
Заемка от латински език (originalis - първоначален, изконен), навлязла в българския през западноевропейските езици (френски: original, немски: originell). Коренът е 'origo' (произход, начало).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • оригинална идея
  • оригинален вид
  • оригинални части
  • оригинален размер
оригинален : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник