Енциклопения на българския език

достоен

[doˈstɔjɛn]

достоен значение:

1. (качества) Който притежава необходимите положителни качества, заслуги или морална висота; заслужил уважение.
2. (съответствие) Който заслужава нещо (награда, наказание, внимание).
Ударение
досто̀ен
Част на речта
прилагателно име
Сричкоделение
до-сто-ен
Род
мъжки
Мн. число
достойни
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на достоен

(качества)
  • Той е достоен наследник на баща си.
  • Показа достоен пример за смелост.
(съответствие)
  • Това произведение е достойно за възхищение.
  • Постъпката му е достойна за порицание.

Антоними на достоен

Как се пише достоен

Грешни изписвания: достоин, дустоен, достуен

В мъжки род единствено число окончанието е -ен (достоен). В множествено число се променя на 'й' (достойни).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:достоинъ
Сродна с 'стоя'. Значението еволюира от 'стоящ (на ниво)', 'подходящ' към 'заслужил'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • достоен човек
  • достоен живот
  • достоен противник