Енциклопения на българския език

обезчестя

[obɛzt͡ʃɛˈstʲa]

обезчестя значение:

1. (пряко) Насилствено отнемам девствеността на жена или извършвам сексуално насилие; изнасилвам.
2. (общо) Нанасям позор, уронвам честта и доброто име на някого или нещо.
Ударение
обезчестя'
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-без-чес-тя
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Видова двойка
обезчестявам
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на обезчестя

(пряко)
  • В миналото законите са били жестоки към всеки, дръзнал да обезчести девойка.
(общо)
  • С постъпката си той обезчести фамилното име.
  • Врагът се опита да обезчести националните светини.

Антоними на обезчестя

Как се пише обезчестя

Грешни изписвания: обесчестя, убезчестя
Представката е обез-. Буквата з се запазва пред беззвучното ч (морфологичен правопис).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чест
Префиксално-суфиксално образувание: представка 'обез-' (лишаване от нещо) + корен 'чест' + глаголна наставка '-я'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • обезчестя името
  • обезчестя девойка
обезчестя : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник