възхваля

[vɐsxvɐˈlʲa]

възхваля значение:

1. (книжовно) Изказвам много големи похвали; славя някого или нещо високо.

Ударение: възхваля̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: въз-хва-ля
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: II спрежение
Възвратна форма: възхваля се
Видова двойка: възхвалявам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на възхваля

(книжовно)

Поетът написа ода, за да възхваля подвига на героите.
Не спираха да възхваля красотата на природата.

Синоними на възхваля

прославя, превъзнасям, опея, величая

Антоними на възхваля

хуля, порицая, очерня

Как се пише възхваля

Грешни изписвания: вазхваля, въсхваля, възхвъля

Представката е въз- (пред звучна съгласна или гласна, тук х се третира специфично в морфологията, но правилото за з се запазва). Думата съдържа променливо я.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:хвала

От представка 'въз-' (движение нагоре/усилване) и съществителното 'хвала' (похвала, слава).

Употреба

Чести словосъчетания:

възхваля до небесата
възхваля подвизите
възхваля Бога