послушание
[posluˈʃaniɛ]
послушание значение:
1. (общо) Качество или поведение на човек, който се подчинява на волята на другите (родители, началници, закони); покорство.
2. (религия) Задължение или служба, възлагана на монах или послушник в манастир; период на изпитание преди замонашване.
- Ударение
- послуша̀ние
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-слу-ша-ни-е
- Род
- среден
- Мн. число
- послушания
Примери за използване на послушание
(общо)
- Детето проявяваше завидно послушание към родителите си.
- Гражданското послушание е основа на правовия ред.
(религия)
- Младият послушник получи тежко послушание в манастирската кухня.
- Той живееше в строго послушание към игумена.
Синоними на послушание
Антоними на послушание
Как се пише послушание
Пише се с у в корена (от слушам). Окончанието е -ие.
Етимология
Произход:Старобългарски
Оригинална дума:послушаниѥ
Образувано от глагола 'послушати' (да послушам, да се подчиня). Връзка с общославянския корен *sluš- (слушам).
Употреба
Чести словосъчетания:
- сляпо послушание
- строго послушание
- обет за послушание