Енциклопения на българския език

непокорство

[nɛpoˈkɔrstvo]

непокорство значение:

1. (пряко) Отказ да се подчини някому или да се изпълни заповед; липса на смирение.
Ударение
непоко̀рство
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
не-по-кор-ство
Род
среден
Мн. число
непокорства
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на непокорство

(пряко)
  • Войниците бяха наказани заради проявеното непокорство към офицера.
  • В очите ѝ се четеше гордо непокорство.

Антоними на непокорство

Как се пише непокорство

Отрицателната частица не се пише слято със съществителните имена, когато образува нова дума с противоположно значение.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:не- + покорство
Словообразуване от отрицателната частица (превърнала се в представка) 'не' и съществителното 'покорство', което идва от старославянския корен за 'кор' (карам се, укорявам) или връзка с 'покорен'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • гражданско непокорство
  • проява на непокорство
  • открито непокорство
непокорство : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник