Енциклопения на българския език

поквареност

[pokˈvarɛnost]

поквареност значение:

1. (етика/морал) Състояние на морален упадък; развратеност и липса на нравствени устои.
Ударение
поква̀реност
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
по-ква-ре-ност
Род
женски
Мн. число
няма
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на поквареност

(етика/морал)
  • Романът описва поквареността на аристокрацията през този век.
  • Той бе отвратен от поквареността на градския живот.

Как се пише поквареност

Пише се с едно н.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:покваря
От миналото страдателно причастие 'покварен' на глагола 'покваря' (разваля, развратя).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • нравствена поквареност
  • душевна поквареност