развратеност

[razvraˈtɛnost]

развратеност значение:

1. (етика/морал) Състояние на морален упадък, липса на нравствени задръжки, поквара (обикновено в сексуален или етичен план).

Ударение: развратѐност
Част на речта: съществително име
Сричкоделение: раз-вра-те-ност
Род: женски
Мн. число: няма

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на развратеност

(етика/морал)

Романът описва моралната развратеност на аристокрацията през 18-ти век.
Това не е свобода, а чиста развратеност.

Синоними на развратеност

поквара, неморалност, разпътство, деградация

Антоними на развратеност

нравственост, целомъдрие, добродетелност, чистота

Как се пише развратеност

Грешни изписвания: развратенност, ръзвратеност, разврътеност, развратенуст

Пише се с едно н. Образувано е от миналото страдателно причастие развратен + наставка -ост.

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:развратити

От глагола 'развратя' (да покваря). Коренът *vort-/*vrt- (въртя, обръщам) с представка раз- (в смисъл на разваляне, отклоняване от правия път). Буквално 'обръщане в лоша посока'.

Употреба

Чести словосъчетания:

морална развратеност
духовна развратеност

развратеност