Енциклопения на българския език

подбудител

[podbuˈditɛl]

подбудител значение:

1. (общо) Лице, което подтиква, насърчава или провокира другиго към извършване на някакво действие (често с негативен нюанс).
2. (право) Съучастник в престъпление, който умишлено е склонил другиго да извърши престъплението.
Ударение
подбудѝтел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-бу-ди-тел
Род
мъжки
Мн. число
подбудители
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подбудител

(общо)
  • Той беше главният подбудител на бунта в училището.
  • Истинските подбудители на конфликта останаха в сянка.
(право)
  • Съдът осъди извършителя на пет години затвор, а подбудителя – на три.
  • Доказана бе връзката между физическия убиец и неговия подбудител.

Антоними на подбудител

Как се пише подбудител

Думата се пише с у в корена (от будя) и завършва на -ел (наставка за деятел -тел). Проверката за гласната в корена се прави с думата будя.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:подъбоудити
Произлиза от глагола 'подбудя' (да подтикна, да възбудя действие) и наставката за деятел '-тел'. Коренът е сродни с 'будя' (събуждам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • главен подбудител
  • таен подбудител
  • подбудител на престъпление
подбудител : правопис, синоними и значение на думата в българския език | Тълковен речник | Тълковен речник