Енциклопения на българския език

подстрекател

[potstrɛˈkatɛl]

подстрекател значение:

1. (общо) Човек, който подбужда, насърчава или провокира други към някакво (обикновено лошо или незаконно) действие.
2. (право) Съучастник в престъпление, който умишлено е склонил другиго да извърши престъпление.
Ударение
подстрека'тел
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
под-стре-ка-тел
Род
мъжки
Мн. число
подстрекатели
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на подстрекател

(общо)
  • Той беше главният подстрекател на бунта.
  • Полицията арестува подстрекателите на безредиците.
(право)
  • Съдът го осъди като подстрекател към убийство.

Синоними на подстрекател

Антоними на подстрекател

Как се пише подстрекател

Пише се с представка под- (не *пот-*) и с корен -стрек- (не *-стрик-*).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:подстрекавам
От глагола *подстрекавам*, който е производен на старобългарския корен *стрек-* (бода, ръчкам, подбуждам) с представка *под-*.