Енциклопения на българския език

миротворец

[miroˈtvɔrɛt͡s]

миротворец значение:

1. (политика/военно дело) Лице (обикновено военнослужещ), което участва в мисии за поддържане или възстановяване на мира в конфликтни зони.
2. (общо) Човек, който съдейства за помиряване на враждуващи страни; помирител.
Ударение
миротво̀рец
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ми-ро-тво-рец
Род
мъжки
Мн. число
миротворци
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на миротворец

(политика/военно дело)
  • Българският контингент от миротворци замина за Босна.
  • Сините каски са известни като миротворци на ООН.
(общо)
  • Той влезе в ролята на миротворец между скараните братя.

Синоними на миротворец

Антоними на миротворец

Как се пише миротворец

Думата е сложно съществително и се пише слято.

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:миротворецъ
Калка от гръцкото 'eirenopoios'. Съставна дума от 'мир' и глагола 'творя' (създавам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • мисия на миротворци
  • роля на миротворец