инициатор
[initsiˈator]
инициатор значение:
1. (общо) Човек, който пръв предлага, започва или подбужда извършването на някаква дейност или начинание.
- Ударение
- инициа'тор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- и-ни-ци-а-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- инициа'тори
Примери за използване на инициатор
(общо)
- Той беше главният инициатор на благотворителната кампания.
- Група студенти станаха инициатори на подписката.
Синоними на инициатор
Антоними на инициатор
Как се пише инициатор
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:initiator
Заета от латински 'initiator', от глагола 'initiare' (започвам, посвещавам). В българския език влиза през западноевропейски езици или руски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- инициатор на промяната
- главен инициатор
Популярни търсения и запитвания за инициатор
какво е инициатор, инициатор или инециатор, инициатор или инициятор, инициатор или йнициатор, инициатор или инйциатор, инициатор или иницйатор, инициатор или инициътор, инициатор или инициатур, инециатор или инициятор, инециатор или йнициатор, инециатор или инйциатор, инециатор или иницйатор, инециатор или инициътор, инециатор или инициатур, инициятор или йнициатор, инициятор или инйциатор, инициятор или иницйатор, инициятор или инициътор, инициятор или инициатур, йнициатор или инйциатор, йнициатор или иницйатор, йнициатор или инициътор, йнициатор или инициатур, инйциатор или иницйатор, инйциатор или инициътор, инйциатор или инициатур, иницйатор или инициътор, иницйатор или инициатур, инициътор или инициатур