Енциклопения на българския език

провокатор

[provokaˈtɔr]

провокатор значение:

1. (Общо) Човек, който умишлено подбужда други към действия с вредни последици, към безредици или престъпления, често с цел да ги злепостави или да създаде повод за репресии.
Ударение
провока̀тор
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
про-во-ка-тор
Род
мъжки
Мн. число
провокатори
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на провокатор

(Общо)
  • Полицията задържа няколко провокатори сред протестиращите.
  • Не се поддавайте на думите му, той е известен провокатор.

Синоними на провокатор

Антоними на провокатор

Как се пише провокатор

Думата съдържа две о-та в корена (провок-). Проверка с провокация.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:provocator
От латинския глагол provocare (предизвиквам). В древния Рим provocator е бил и вид гладиатор.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • полицейски провокатор
  • евтин провокатор