повик
[ˈpɔ.vik]
повик значение:
1. (пряко) Силен зов, вик, призоваване.
2. (преносно) Вътрешен подтик, силно желание или влечение към нещо.
3. (обществено) Обществен призив, лозунг или кампания за действие.
- Ударение
- по̀вик
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- по-вик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- повици
Примери за използване на повик
(пряко)
- Чу се силен повик за помощ откъм реката.
(преносно)
- Той последва вътрешния си повик и стана художник.
- Повикът на сърцето беше по-силен от разума.
(обществено)
- Новият повик на правителството за икономии не бе приет добре.
Как се пише повик
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:повикам
Отглаголно съществително от 'повикам', сродно с корена 'вик'. Свързано с праславянското *vikъ.
Употреба
Чести словосъчетания:
- повик за помощ
- вътрешен повик
- повик на дивото