Енциклопения на българския език

призив

[ˈprizif]

призив значение:

1. (общо) Настойчива молба, обръщение или покана за извършване на някакво действие, обикновено отправено към група хора или обществото.
2. (военно дело) Официално повикване за постъпване на военна служба (мобилизация).
Ударение
при'зив
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
при-зив
Род
мъжки
Мн. число
призиви
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на призив

(общо)
  • Президентът отправи призив за национално единство.
  • Призивът за даряване на кръв срещна широк отзвук.
(военно дело)
  • Всички младежи от набор 2000 получиха повиквателна за редовния призив.

Антоними на призив

Как се пише призив

Грешни изписвания: презив, прйзив, призйв
Думата се пише с и в първата сричка – представка при-, означаваща приближаване или присъединяване.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:при- + зов/зова
От глагола 'призовавам' (викам, каня). Коренът е сродни със старобългарското 'зъвати' (викам).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • горещ призив
  • отправям призив