вик
[vik]
- Ударение
- вѝк
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- вик
- Род
- мъжки
- Мн. число
- викове
Как се пише вик
Грешни изписвания: виг
Проверка на звучност в края на думата чрез формата за мн.ч.: вик -> викове.
Етимология
Произход:Праславянски
Оригинална дума:*vykъ
Свързано с глагола 'викам'. Има индоевропейски паралели, свързани със звукоподражание и говорене.
Употреба
Чести словосъчетания:
- вик за помощ
- радостен вик
- дивашки вик
Фразеологизми:
- последен вик на модата