Енциклопения на българския език

пионер

[pioˈnɛr]

пионер значение:

1. (преносно) Човек, който пръв открива или разработва нещо ново (наука, земя, изкуство); първопроходец.
2. (история) Член на детска комунистическа организация (в България в периода 1944–1990 г.).
Ударение
пионе'р
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
пи-о-нер
Род
мъжки
Мн. число
пионери
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на пионер

(преносно)
  • Той е пионер в областта на изкуствения интелект.
  • Американските пионери са заселвали Дивия запад.
(история)
  • Всички ученици носеха червени връзки като пионери.

Антоними на пионер

Как се пише пионер

Грешни изписвания: пеонер, пйонер, пиунер

Думата се пише с и в първата сричка и о във втората, следвайки френския оригинал.

Етимология

Произход:Френски
Оригинална дума:pionnier
От френски *pionnier* (пехотинец, копач), произлизащо от *pion* (пешка). Първоначално е означавало военен инженер, който подготвя пътя за армията.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • пионер на авиацията
  • пионерски дом
  • пионерска организация
Фразеологизми:
  • пионерска чест