епигон
[epiˈɡɔn]
епигон значение:
1. (книжовен език) Творец в областта на изкуството или науката, който липсва оригиналност и механично подражава на идеите и стила на своите предшественици.
2. (история) Наследник на диадохите (пълководците на Александър Македонски) в елинистическия свят.
- Ударение
- епигòн
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- е-пи-гон
- Род
- мъжки
- Мн. число
- епигони
Примери за използване на епигон
(книжовен език)
- Мнозина го смятаха за талантлив поет, но критиците го обявиха за епигон на символистите.
- Това не е новаторство, а дело на епигони.
(история)
- Епигоните продължили войните за разпределение на наследството на Александър.
Синоними на епигон
Как се пише епигон
Етимология
Произход:Гръцки
Оригинална дума:ἐπίγονος (epigonos)
От старогръцки, означаващо 'роден след'. Първоначално използвано за синовете на седемте вождове, загинали при Тива, както и за наследниците на Александър Македонски.
Употреба
Чести словосъчетания:
- бездарен епигон
- епигон на класиците