Енциклопения на българския език

родоначалник

[rodonat͡ʃalnik]

родоначалник значение:

1. (генеалогия) Човек, от когото води началото си даден род или фамилия; пръв прародител.
2. (преносно) Личност, която поставя началото на научно направление, литературна школа, учение или движение.
Ударение
родона̀чалник
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ро-до-на-чал-ник
Род
мъжки
Мн. число
родоначалници
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на родоначалник

(генеалогия)
  • Смята се, че родоначалник на династията е местен болярин от XII век.
  • Авраам е почитан като родоначалник на евреите.
(преносно)
  • Паисий Хилендарски е родоначалник на Българското възраждане.
  • Фройд е родоначалник на психоанализата.

Антоними на родоначалник

Как се пише родоначалник

Сложна дума с две основи, свързани със съединителна гласна о (род-о-началник).

Етимология

Произход:Старобългарски
Оригинална дума:родъ + началъ
Сложна дума, образувана от съединяването на корените 'род' (поколение, семейство) и 'начало/началник' (който поставя началото).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • родоначалник на рода
  • родоначалник на движението