новатор
[noˈvator]
новатор значение:
1. (общо) Човек, който въвежда и прилага нови идеи, методи или похвати в някаква област на науката, изкуството или практиката.
- Ударение
- новàтор
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- но-ва-тор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- новатори
Примери за използване на новатор
(общо)
- Той беше признат за новатор в областта на компютърните технологии.
- Като смел новатор, режисьорът не се страхуваше да експериментира с формата.
Синоними на новатор
Антоними на новатор
Как се пише новатор
Етимология
Произход:Латински
Оригинална дума:novator
Заемка от латинската дума *novator* (който обновява), от глагола *novare* (правя ново), свързан с *novus* (нов).
Употреба
Чести словосъчетания:
- смел новатор
- новатор в изкуството