Енциклопения на българския език

очерня

[oˈt͡ʃɛrɲɐ]

очерня значение:

1. (пряко) Направя нещо да стане черно, изцапам с нещо черно (сажди, боя, кал).
2. (преносно) Злепоставя някого пред обществото, наклеветя, петня името или репутацията на някого.
Ударение
очѐрня
Част на речта
глагол
Сричкоделение
о-чер-ня
Вид
свършен
Преходност
преходен
Спрежение
II спрежение
Възвратна форма
очерня се
Видова двойка
очерням
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на очерня

(пряко)
  • Димът от печката очерни тавана за една зима.
  • Детето очерни ръцете си с въглища.
(преносно)
  • Опитаха се да го очернят с фалшиви обвинения в пресата.
  • Завистниците не пропуснаха случай да очернят успеха ѝ.

Как се пише очерня

Грешни изписвания: очърня, учерня
Коренът е чер (от черен), затова се пише с е.

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:чер
Образувано от прилагателното „чер“ (черен) с представка „о-“ и глаголно окончание.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • очерня името
  • очерня репутацията
  • очерня паметта
Фразеологизми:
  • очерням пред света

Популярни търсения и запитвания за очерня