избеля
[izˈbɛlʲɐ]
- Ударение
- избèля
- Част на речта
- глагол
- Сричкоделение
- из-бе-ля
- Вид
- свършен
- Преходност
- преходен
- Спрежение
- II спрежение
- Възвратна форма
- избеля се
- Видова двойка
- избелвам
Етимология
Произход:Български
Оригинална дума:бял
Представка 'из-' + глаголна основа от 'бял' (цвят). Свързва се с процеса на правене на нещо бяло или загуба на цвят.
Употреба
Чести словосъчетания:
- избеля дрехи
- слънцето избели