наклеветя

[nɐklɛvɛˈtʲa]

наклеветя значение:

1. (пряко) Разпространя лъжливи, позорящи сведения за някого; обвиня някого несправедливо пред власти или началство.

Ударение: наклеветя̀
Част на речта: глагол
Сричкоделение: на-кле-ве-тя
Вид: свършен
Преходност: преходен
Спрежение: II спрежение
Видова двойка: наклеветявам

Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на наклеветя

(пряко)

Завистливите съседи го наклеветиха пред общината, че строи незаконно.
Тя се закани да го наклевети, ако не изпълни исканията ѝ.

Синоними на наклеветя

очерня, натопя, злепоставя, оклеветя

Антоними на наклеветя

защитя, оправдая

Как се пише наклеветя

Грешни изписвания: наклевитя, накливетя, нъклеветя

Втората гласна е е (от клевета), а не и. Пише се с я в края (променливо я).

Етимология

Произход:Старобългарски

Оригинална дума:клевета

От съществителното 'клевета' (лъжливо обвинение) + глаголно окончание. Коренът е свързан с индоевропейски форми за 'слушам' и 'слава', но с пейоративно развитие в славянските езици.

Употреба

Чести словосъчетания:

наклеветя някого пред началника
наклеветя несправедливо