Енциклопения на българския език

съмишленик

[sɐˈmiʃlɛnik]

съмишленик значение:

1. (общо) Човек, който има сходни мисли, възгледи, убеждения или цели с друг човек; съидейник.
Ударение
съмѝшленик
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
съ-миш-ле-ник
Род
мъжки
Мн. число
съмишленици
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на съмишленик

(общо)
  • Той намери верен съмишленик в борбата за опазване на природата.
  • Партията събра своите съмишленици на площада.

Синоними на съмишленик

Антоними на съмишленик

Как се пише съмишленик

Започва с представка съ- (означаваща 'заедно'), а не 'са-'. Коренът е свързан с 'мисъл'/'мислене'.

Етимология

Произход:Руски
Оригинална дума:единомышленник
Вероятна калка (буквален превод по модел) от руската дума или съставена от български корени: представка 'съ-' (заедно) + 'мисъл'/'мисля' + наставка '-ник'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • верен съмишленик
  • търся съмишленици
  • група съмишленици