дезертьор
[dɛzɛrˈtʲɔr]
дезертьор значение:
1. (военно дело) Военнослужещ, който самоволно напуска военната си част или мястото на служба с цел да се отклони от военна служба.
2. (преносно) Човек, който изоставя кауза, организация или задължения в труден момент.
- Ударение
- дезертьо̀р
- Част на речта
- съществително име
- Сричкоделение
- де-зер-тьор
- Род
- мъжки
- Мн. число
- дезертьори
Примери за използване на дезертьор
(военно дело)
- Дезертьорът беше заловен на границата.
- По време на война наказанията за дезертьорите са изключително строги.
(преносно)
- Нарекоха го дезертьор, защото напусна партията преди изборите.
Антоними на дезертьор
Как се пише дезертьор
Етимология
Произход:Френски
Оригинална дума:déserteur
Заемка от френски *déserteur*, произлизаща от латински *desertor* (този, който изоставя).