Енциклопения на българския език

ренегат

[rɛnɛˈgat]

ренегат значение:

1. (религия/история) Човек, който е сменил вярата си; вероотстъпник (често с негативен оттенък).
2. (политика/общество) Човек, който изменя на своите убеждения и преминава в лагера на противника; предател на кауза.
Ударение
ренега̀т
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
ре-не-гат
Род
мъжки
Мн. число
ренегати
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на ренегат

(религия/история)
  • В историческите хроники е описан като ренегат, приел чуждата религия заради власт.
(политика/общество)
  • Партията изключи ренегатите, които гласуваха с опозицията.
  • Обществото не гледа с добро око на политическите ренегати.

Как се пише ренегат

Грешни изписвания: ринегат, ренигат, ренегът
Думата се пише с две букви е в първите две срички: ренегат.

Етимология

Произход:Латински
Оригинална дума:renegatus
От средновековен латински *renegatus* (този, който се е отрекъл), минало причастие на *renegare* (отричам се). Думата е навлязла в българския език чрез западноевропейските езици (фр. *renégat*).

Употреба

Чести словосъчетания:
  • политически ренегат