Енциклопения на българския език

отклоняване

[otklonˈjavɐnɛ]

отклоняване значение:

1. (пряко) Промяна на посоката на движение на нещо или някого.
2. (преносно) Отказ да се приеме предложение, молба или покана.
3. (психология/внимание) Разсейване, насочване на мисълта или вниманието към друг обект.
Ударение
отклоня'ване
Част на речта
съществително име
Сричкоделение
от-кло-ня-ва-не
Род
среден
Мн. число
отклонявания
Докладвай грешка в описанието

Примери за използване на отклоняване

(пряко)
  • Отклоняването на реката беше необходимо за строежа на язовира.
  • Внезапното отклоняване на автомобила предотврати сблъсъка.
(преносно)
  • Отклоняването на поканата беше възприето като обида.
  • Дипломатичното отклоняване на въпроса я спаси от неудобство.
(психология/внимание)
  • Това беше тактика за отклоняване на вниманието от истинския проблем.

Как се пише отклоняване

Коренната гласна е о (клон). Променливото 'я' се запазва пред сричка, съдържаща 'а' (отклонявам -> отклоняване).

Етимология

Произход:Български
Оригинална дума:клон
Образувано от префикс 'от-' (движение настрани) и корен 'клон' (в смисъл на навеждане, посока) чрез глагола 'отклонявам'.

Употреба

Чести словосъчетания:
  • отклоняване на вниманието
  • отклоняване на средства
  • отклоняване на удар